Броят на координатните оси в обработващия център се определя от типа металообработваща машина, като конфигурациите с три-оси, четири-оси и пет-оси са често срещани.
Три{0}}осен обработващ център: Основна координатна система
Три{0}}обработката използва три линейни оси: X, Y и Z. Оста X- контролира движението наляво и надясно, оста Y- контролира движението напред и назад, а оста Z- контролира движението нагоре и надолу. Тази конфигурация е подходяща за основни операции по обработка като фрезоване и пробиване и може да отговори на нуждите за обработка на повечето части с равнинна или проста извита повърхност.
Четири{0}}осен обработващ център: Разширение на свободата на въртене
Добавянето на ос A- (въртене около оста X-) или ос B- (въртене около оста Y-) към три-осовата система позволява на детайла да се върти по време на обработка. Машините с четири-оси могат да обработват сложни геометрии, изискващи много-ъглово рязане, като витла и работни колела, намалявайки броя на операциите за повторно-затягане на детайла и подобрявайки ефективността на обработката.
Пет{0}}осен обработващ център: Мощен инструмент за три{1}}обработка на повърхности
Типичен металообработващ инструмент с пет{0}} оси включва оси X, Y и Z, както и ос A- (въртене около оста X-) и ос C- (въртене около оста Z-). Тази комбинация поддържа пет-осова едновременна обработка, позволявайки на инструмента да се доближи до детайла под всякакъв ъгъл, идеално подходяща за обработка на изключително сложни извити повърхности, като остриета на авио-двигатели и прецизни форми, като същевременно се гарантира завършеност на повърхността и точност на размерите.
Обработващи центри с по-висока-ос (като седем-оси и девет-оси) теоретично съществуват, но рядко се използват в действителното производство.
